Възстановяване на земеделски земи


Възстановяване на земеделски земи
За да се постигне възстановяването на собствеността върху земеделска земя, е необходимо да се спазят изискванията на ЗСПЗЗ. Законът установява редица срокове и процедури при възстановяване на земеделски земи, които следва да бъдат спазени, за да бъде успешно проведена реституцията. Може да се каже, че са предвидени няколко юридически начина за възстановяването на земеделската земя, всеки един от коитодовежда правния субект до възстановяване на неговата собственост. Така например, пропускането на сроковете за депозиране на заявление за възстановяване на земеделската земя, води до възможността да се предприемат нови, различни правни действия, които също довеждат до търсените от субекта последици.
Органът, който възстановява собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, е Общинската служба по земеделие и гори (ОСЗГ). Общинските служби по земеделие и гори са органи на Министерството на земеделието и горите. Те се образуват, преобразуват и прекратяват от министъра на земеделието и горите.
Лица, пропуснали да подадат заявления в срок за възстановяване на земеделската земя, могат да установят с искане за възстановяване на земеделска земя към съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. По делото за възстановяване на земеделската земя се призовава общината по местонахождението на имота/земеделска земя/. Въз основа на постановеното решение общинската служба по земеделие определя земите, върху които се възстановява собствеността. Заявлението до съответната общинска служба по земеделие съдържа описание на имота и доказателства за правото на собственост. Когато съдебното решение е представено в общинската служба по земеделие след обнародването в “Държавен вестник” на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, собственикът се обезщетява.
Правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства.
Ако заявената земя надвишава наличната в землището при образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства и други селскостопански организации, министърът на земеделието и горите може да спре земеразделянето за уточняване размера на земята на всеки от заявителите, които искат възстановяване на земеделската си земя, както и да разпореди на общинската служба по земеделие да отмени постановени решения. В тези случаи подалите неверни заявления и декларации носят и имуществена отговорност за причинените вреди.
Общинската служба по земеделие се произнася с решение за:
-възстановяване на правото на собственост с което възстановява или отказва да възстанови правото на собственост на земеделската земя.
В решението се описват размерът на възстановената земеделска земя и категорията и, неговото местоположение (граници и съседи на възстановената земеделска земя) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това.
Към решението се прилага скица на имота/възстановената земеделска земя/.
Влязлото в сила решение за възстановяване на земеделска земя, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.
Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението. -възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне. В решението се посочват размерът и категориите на земеделските земи и местността на землището, в която са се намирали. Планът за земеразделяне се изработва въз основа на решенията на общинската служба по земеделието и горите след проучване, анкетиране и проектиране. Решението на общинската служба по земеделието и горите се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Граждански процесуален кодекс.
Решенията на общинската служба по земеделието и горите могат да се обжалват в 14-дневен срок пред районния съд. Жалбата се подава чрез общинската служба по земеделието и горите. Съдът решава спора по същество.Делата се разглеждат в населеното място по местонахождението на имота /земеделската земя/. Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
При спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. В производството пред районния съд са допустими и всички доказателства, предвидени в Граждански процесуален кодекс. Общинската служба по земеделието и горите може да поправи по свой почин или по молба на заинтересуваните лица подали молбата за възстановяването на земеделската земя допуснатите в решението по този член явни фактически грешки.
Когато общинската служба по земеделието и горите установи, че размерът на земеделската земя в границите на землището е намалял, съответно се намалява и подлежащата на възстановяване земеделска земя, с изключение на земеделските земи, които се възстановяват в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници.