Делба на земеделска земя

Възстановяването собствеността на селскостопанските земи се извършва по реда и условията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Именно по този закон може да се направи извънсъдебна делба между съсобствениците, която се утвърждава от Поземлената комисия.
Според Закона за собствеността и ползването на земеделските земи всеки Собственик има право да поиска делба на общ имот/земеделска земя/.
Собствеността на земеделската земя се възстановява и в лицето на непознати наследници, което ги прави съсобственици, макар и те да не знаят за това. Съгласно Закона за собствеността и Гражданския процесуален кодекс (ГПК)делбата, при която в съдебното делбено производство не е призован и не е участвал сънаследник, би била недействителна.
Най-лесно делба може да се извърши на доброволен принцип. За това е необходимо съсобствениците да заявят желанието си за делба на земеделската земя пред Нотариус (с или без адвокат).
Там, където няма Нотариус, доброволната делба на земеделската земя може да се извърши от съдията по вписвания. За това са необходими следните документи:
– Нотариален акт или решение на поземлената комисия за притежание на земеделска земя;
– Скица на имота/земеделската земя/, издадена от поземлената комисия. Тя е в сила 6 месеца от датата на получаване;
– Удостоверение за наследници, издадено от районното кметство-там където е починал собственика на земеделската земя;
– Проект за делба на земеделска земя.
Според ЗАКОНА за собствеността и ползването на земеделските земи съделителите са ОСВОБОДЕНИ от данъци и такси за пет години от датата на влизане на решението на поземлената комисия в сила.
Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини не се допуска разделянето на:
– Ниви на части по-малки от 3 декара;
– Ливади на части по-малки от 2 декара;
– Лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар;
Това правило се спазва и при определяне на дяловете на отделните наследници, съсобственици на земеделски земи, получени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Правата на съсобственика
са ясно определени в Закона за собствеността. Според нормативния акт всеки съсобственик може да си служи с общата вещ /земеделска земя/ съобразно нейното предназначение така, че да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ/земеделска земя/ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В правата на съсобственика се включва и правото му да продава или дарява, а също така правото да прехвърля идеални части от имот /земеделска земя/ срещу задължение за издръжка и гледане.
Много наследници на земеделска земя търсят възможности за продажба или дарение на дял от съсобствен имот /земеделска земя/ най-често заради факта, че живеят твърде далече от него и това затруднява стопанисването му.
Продажбата
е по-трудната сделка, защото тя изисква задължителен контакт с другите съсобственици, и по това много прилича на доброволната и съдебната делба на земеделска земя.
Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот /земеделска земя/ на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че преди това е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от съсобствениците не е приел това предложение. Ако декларацията се окаже неистинска или ако третото лице купи частта при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересуваният съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. За целта трябва да предяви иск в съда в двумесечен срок от продажбата на земеделската земя. Ако съсобственикът купувач не плати дължимата поради изкупуването сума в едномесечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.